къде скрихте химикалката

къде заровихте последните букви,

с които исках да напиша името си

проверяват пулса ми

дали е в допустимата си норма

ритъма само в една посока

изкачване нагоре по комина

докато не стигне невидимо въже

и залепените облаци

прекалено бързо загубвам

малките си топчета,

които опитвам да нанижа

на косите си

по метална тръба пълзя

като вода

и мокря сухото и тяло

блъскам се в чаша

провесена във въздуха

летяща към земята

скоростно разложение

ще се строша на части

някога

нормалните закони

ми дължат извинение

за това.