ПО ПЪТЯ
Джак Керуак

"Грижи", нали разбираш, е обощаващата дума за всичко, в което бог съществува. Работата е да не те оплетат."

...

"Ние се раздаваме и вземаме и вървим в цялата тая невероятна и сладостна бъркотия, която криволичи във всички посоки - в приказките му нямаше и едно ясно изречение и все пак онова, което искаше да изрази, някак успяваше да се избистри, да се пречисти. Дийн използваше много думата "чист"."

...

"Нещо, някой, някакъв дух преследваше всички нас през пустинята на живота и непременно щеше да ни хване преди да сме стигнали небесното царство. Сега разбирам, че това е била смъртта: смъртта ще ни застигне преди небето. Едничкото, по което копнеем в земните си дни, заради което въздишаме, стенем и усещаме сладко гадене, е споменът за някакво изгубено блаженство, което навярно сме почувствали в утробата и което можем да възпроизведем (как мразим да го признаем) само в смъртта. Но кой иска да умре?"

...

"Лусил никога нямаше да ме разбере. Аз обичах прекалено много неща, поради което непрекъснато се обърквах, увисвах без опора в празнотата, тичах подир една падаща звезда, подир друга, подир трета, докато не тупнах на земята. Това е нощта, това прави тя с теб. НИКОМУ НЕ МОЖЕХ ДА ПРЕДЛОЖА НИЩО ПОВЕЧЕ ОТ СОБСТВЕНИЯ СИ ХАОС."

...

"Роло е забележително е забележително начетен младеж, който можете да срещнете да се шляе покрай нюйоркския бряг с оригинална нотна партитура от 17 век под мишница и който говори високо и приповдигнато. ТОй не върви, а пълзи по улиците като огромен паяк. Възбудата искри от очите му и пронизва като демонски пламък. Върти главата си така, сякаш не може да я спре. Фъфле, гърчи се, олюлява се, стене, вие, рухва от отчаяние. Свръхопиянен от живота, той едва смогва да произнася думите."

"-Този Роло Греб е най-великията, най-великолепният от всичките ти приятели. Ето това опитвах да ти обясня - такъв искам да бъда. Той никога не спира, върви във всички посоки, изкарва всичко навън, той знае какво е времето, овладял го е и вече може само да се носи напред назад в пространството. Разбираш ли бе човек, той е постигнал целта. Ако правим като него и ние най-после ще я стигнем."

...

"Тази лудост доникъде нямаше да ни изведе. Не знаех какво става с мен, а после изведнъж осъзнах, че беше просто от марихуаната. От нея се ражда усещането, че в следващия миг всико ще се случи - мигът, в който нещата ще се решат веднъж завинаги."