бор с отрязани клони

роб на своите вълни

блъска водата в себе си

пренасян от пясък към тиня

потъващ в синя пелерина

чупя хляба си

топя в кофата на морето

някъде там плуват лъчите

разпръснати и тънки

никога не знаеш посоката

може би

всичките горе се блъскат

взривяват стаята на космоса

запалват слънцето

и покрити в сажди

мият се в отраженията си

морето с парцала си

ограбва дъното

оставя го гладко

звездите притаени

светят към небето

създават Слънце,

което хора режат на парчета

и слагат в клетка,

за да бъде по- бледо