ДЖЕК КЕРУАК
ПО ПЪТЯ

"Това ме подсети как в Гретна, когато бяхме със Стария Бул, името на Голямото Тате призова духа на баща ми. За миг изживях онова състояние на екстаз, за което вечмно бях копнял, прекрачих решително във времето към извънвременните сенки, стъписах се пред уязвимостта на тленното царство, усетих смъртта по петите, която те мушка да тичаш нататък, призрак задъхан от собствения си бяг и се блъснах в жицата, а от нея се разлетяха ангели, за да изчезнат в свещената бездна на несътворената празнота, където мощни и неразгадаеми излъчвания образуват ослепително яркото Абсолютно съзнание и сред магичен небесен рояк се разтварят като лотоси безброй приказни светове. Разнесе се неописуем тътен, не просто бучене в ушите ми, а кънтеж от всички посоки, който не напомня на ни един от познатите ни звуци. Разбрах че съм умирал и съм се прераждал безброй пъти, но нямам спомен за това, защото преходите от живот към смърт и обратно към живот са така лесни за духа, магически превъплъщения без усилия, както милионите заспивания и пробуждания, изцяло непреднамерени, несъзнателни. Разбрах че само благодарение на устойчивостта на вътрешното Съзнание раждането и смъртта се гонят като вълнички, сякаш вятър бърчи огледално спокойната и чиста повърхност на езерото. Усетих сладко, замайващо блаженство, като че бях вкарал силна доза хероин в главната си артерия; като че бях отпил от късен следобед голяма глътка вино, която те кара да потрепереш; краката ми изтръпнаха. Помислих че в този миг ще умра."
................................................................................................................
"...всички неща се сплитат в едно, както с едно верижно докосване дъждът свързва всичко на този свят..."