къде скрих ключа
от безплътните ми пръсти
изстискваше се на ситни капки
цвят
закачена за две въжета
с глава към земята
изцеждам се от себе си
а после преглъщам сока си
страхувам се
да не предозирам
да не полудея
да не бъде прекалено пълна
да не се пръсна
страхувам се
събирам се от земята
въжетата се късат
паднала в прахта си
лепя по себе си
ситни парчета
от моето лице
опитвам да зашия кичури
и да залепя ноктите си
да облека парцалите
а те пак се свличат
все по жалки
все по противни
посягам към въжетата
разпервам пръсти да се хвана
за сигурността си,
която ме носеше във въздуха
без да се налага да ходя
не умея
изплъзват ми се
всички течности
оставам долу
копая дупка
крия се
безсмислено е
искам
ПРОСТО
да
остана
ТУК
No comments:
Post a Comment