Приемам

Предавам

Тънко колелце.

Пристанищни кейове

Където отдъхваш за мъничко

Посрещат те тълпи ръце

Прегръщат те скупчени пръсти

В малка къщичка на дъното

Под завивките на твоето детство

Чакат възглавниците пълни с дни

Но Пристанищата някога потъват

Пробити от солта на морето

Аз.

Разтварям се

В цветовете на вълните

Давят ме от думи лодките

И на пясъчното дъно

Потъвам за да скрия себе си

Спокойно е

да ядеш пясък между камъни

тежка ситост

на Котва от ненужности

Но Издавам се някога

Боядисана в прозрачно

Скрита зад конци

Закърпващи парчета обяснения

Наведнъж избълвам вещите си

И оставам гола стая

и Празното танцува по паркета ми

Лек мехур

Понасям нагоре тяло

Готова да се пръсна

От отражения

На сътворени картини

Лек допир до съвършенството

До прострените му въжета

Които се късат от вятъра

И Отново ще диря пристанище

Приемам

отново предавам

Колелце на вятъра.