Някъде

Половините разсечени

Са разбъркани и скрити под мокета

Подават се оттам само изпарения

На които викаме тела

И докато Другия остава скрит в килера

Вие искате да правите примиера

Само че е невъзможно.

Наистина ли не чувате

дрънченето от липсата

На всички ножове и вилици

Когато масата е празна от глад

Започваме да дъвчем езиците си

Отдавна вече счупиха стъклата

Искаха да ни напомнят себе си

Ние скупчихме решетки

И пробихме стърчащи знамена

С които обявихме войната си

Без да осъзнаваме

трагичната обреченост

На тази отегченост

Която ни кара да измисляме болки

Неспособни да признаем истината

Че съществува някой друг

На края на листа.

Разрязващ на две месото ни нокът

Иска да покаже потребност от ядра

Иска да установи нуждата от точки

Без кунтури и допълнително оцветяване

Колкото по тънки толкова по нужни

В тази хартия на пресищане

А в в нас вирее страх

Покриваме се с броня смях

Злокобна нужда от стада

В които да потърсим плячката си

Тунелите под земята се срутват

И няма да открием центъра и

Така обладани от изсичането на цветя

Готови да унищожим звездата на хълма

Заменяна с лампи в различен цвят

И танцуващи тела изрязани от картон

От списание за слепи

Пиещи чаша чай в блатото си

Движението ще приключи някога

Статика от задоволство

И бягството не ще бъде възможно

И тогава пожарите ще бъдат забелязани

Но прекалено късно

Може би