стъклен пръстен

се строши

по плочките

търкаляха се

процепи

в които потъваха

парчета спомени

децата вярваха

в поверия

и като мравки

ровеха

за детелини

с четири листа

тъмното все повече

погребваше картините

накрая всички

изкопаха дупка

заровиха

пръстените си

и хванати за ръце

извикаха луната

жълта монета

а по земята дрънчаха

златни пръстени

в тъмното