по лицето и

откривах

че има светове

в които границите

се прескачат

а цветовете

се преливат

в сияние

беше толкова бледа

сякаш всеки момент

ще изчезне

по погрешка

попаднала тук

тя знаеше

всяка наша лъжа

очите и

живи

боляха от познание

искаха

да се освободят

от него

да станат бели

и да заспи

като в приказка

да изчезне

а ние скупчени

искахме

да задържим ръцете и

които потичаха

между пръстите ни

като мляко

което искахме да пием

от чашите си

но над което

нямахме

никаква власт