съзнанието ми плуваше
в лепкавите треви
на нощта
спъваше се
по стълбите и
сливаше себе си
с многото имена
и ги прегръщаше
едно момиче
хвана ръката ми
приятелството идва
в огледалото
на нощта
когато в далечината
светят лампите
на други приятелства
тя ясна
крадеше цветовете
на останалите лица
но някъде тогава
всички струни
се скъсаха
нямаше друг начин
щеше да настъпи
чудото
някъде тогава
тишината се промъкна
в сенките
на всичките ни крясъци
увиснали виновно
във въздуха
зад едно стъкло
от очакване
вперили погледи
от другата страна
на моста
знаехме-
ще срещнем причината
за разпадането си
и
за приятелството си
ръка в ръката и
потопени
в светлини
отстъпваме
крачка по крачка
пред толкова
събрали се
падащи звезди
и толкова
изречени сбъдвания
No comments:
Post a Comment