извор

от който пия

зеленото необятно

сянката на дървото

пресреща ме

винаги самотно

свиваме устни

и говорим с птиците

а тя

между слънцето

и дъжда

броди

по своя пътека

от люляци

и търси

изчезналия замък

търси трепета

да скочи от скалата

да научи крилете си

необятността чака

някой

да

я

глътне