прокрадна се

винаги стъпваш

върху собствени отпечатаци

дори когато

се прокрадваш тихо

между листата

с изплетено

от късащи се пайжини

тяло

тогава дори

ти си меката сила

на небето

което не се нуждае

от думи

стига да съзнае

и да се слее с земята

чрез бурята си

едно пречистване

а след това

отново разпръснат

по течението

ще кажеш

”Никой досега не е писал за мене”

и ще се свиеш в леглото си-

това е твоят кръг

в който

аз вярвам

винаги

когато пиша

за теб