оставям следи

по предметите

знаци

по които

да разберат

безплътни резки

които попиват

аромата ми

отминаващ

изтичащ

като пясък

танцувам

между квадратите

игра на шах

в която

аз съм магията

аз жживявам

фигурите

без

дори да подозират

като свещ

забучена

в пръстта

паля се от вятъра

и топля

в лабиринта

от невярващи

писмата

във пощенските кутии

без мастило

никога нямат податели

а когато ги разлепяш

по пода изпадам

на прах

приемам

своето сливане

приемам своето раждане

като знак

приемам смъртта

като начало

усмивката ми

е моето единствено

име

приемам нейната роля

тя ще постила

дрехите по земята

и ще ви завива

в тъмното

тя ще бъде тази

която остава докъсно

тя ще ви пази

от кучетата

тя ще се усмихне

на бодлите

и ще плаче

когато вие се смеете

приемам

нейният

и жарта на тялото и

прекалено важни

за да бъдат откъснати

затова остават

невидими

някой каза:”по добре е вятър”

не

по добре е дъжд

дъжд на капки