намирам се в пропаст

студенина е облякла

хората –всичките

мравки зъзнещи

крачка като клечки за зъби

никнат по склона

на тази земя

като гъби-отровни

една капка-какво усещала

Въпрос?

десет стотинки за отговор

стотинки стотинки за всеки

- мои са.

- не мои.

- не мои.

всички със мазни гласчета

кой пръв ще отговори

на този въпрос

така важен

за цялата пасмина

всеки е по-знаещ

всеки най-велик

защитават

малките си крачета

от локвите

борят се

да има какво да разкъсват

в голямата пропаст

между ръбовете

забили нокти в пръстта

борят се

за малко убежище

в което да заспят

да сануват себе си

отново и отново

плачат

със глас драматичен

изкуство-

смях в залата

какво лицемерие

егоизъм

прелива през чашите

капките дъжд

замръзват във въздуха

от вашите усмивки

целите в киша

разпръскват се цветята

стават грозни хлебарки

по дупките

когато ви чуят

да изричате

изречения боядисани

в имена престорени

сериали за любов

по пътищата

само така изкарвате

емоциите си-

телевизори

нека харесат телата ни

ТЕ.

Само със жабите

ще бъдете себе си

вярвайки в своята корона

кралици във блато

затворени в стая

скубят се за косите

заради кутийка с очи

готови

да дадат аплодисменти

комплекси-

така ще наричате другите

заради топлината на одеялото

свят-

така ще наричате затвора си

в който живеете

Винаги способни

да пропускате

всички процепи

малка черупчица

вие хора

аз човек

всичко ще бъде разделено

на парчета

ще определим

на кой ще са цветята

ще построиме

своите малки килийки

от слама и трева пропити

от фалшиви тонове

гледаме се от балконите

ще боядисаме в бяло

и няма да виждаме

няма да усещаме

ще се потопим

във своите бели кутийки

изцяло

И оттам със камшици

потопени в тиня

искаме да унищожаваме

забравили

забравили

всичко

колко е смешно

да седнем на пейките си

и да заплачем

и да молим

да молим

справедливост

за жалката си локва

за жалката си лирична поема

съд за жабите

съд за жабите

ние имаме право

право

това е нашата собствена истина

без смисъл

без стойност

без да отчитаме птиците

жалки поети

които ще пеят

в кочина пълна с потъващи

давещи се

ръце и крака

хамстери

развалени меса

претендиращи

своята искреност

свои права

своя власт

лицемерни

жалки поети

те ще крякат

най-силно от всички

Превърнали блатото в езеро

А жалките камъни в скици

На своите митове

за красотата

Цветя съзряли в калта

нарекли себе си птици

Жалки поети