по покривите
прекосявам
керемиди скучни
налепени
по небето
някой уви
живота в целофан
и ни го поднася
всяка сутрин
някой написа
упътване
съставки
от кулинарно предаване
как да изпечем
тавите с хора
така че
да стават за ядене
по покривите„Любопитството в човека иска минало и предстояще,
полепва върху тези измерения. Но да намираш
пресичането на лишеното от време
със времето, е занимание достойно за светци.
Дори и не занятие, а нещо дадено
и взето, съществуване от смърт в любов,
горене, всеотдайност и самозабвение.
За повечето помежду ни има само този неочакван
миг, мига във времето и вън от него,
разсеяност, изгубена във сноп от слънчеви лъчи,
невидимата диворасла мащерка и зимната светкавица,
и водопадът или музика, така дълбоко възприета,
че недостигнала слуха изобщо – и ти си тази музика,
додето музиката трае....”
1 comment:
някой уви
живота в целофан
и ни го поднася
o o o o o o
!
Post a Comment