мислите ми са разтворени

и в голямо корито чакат водата

която да ги залее и да ги прочисти

нямам си определени ивици

сега съм нещо като кутия

препълнена

като изпразнена

от всякакви нужди ръка

летя над музиката

и следвам формите и

дните вече не са ми затворници

времето не ме определя

нищо не ме определя

дори прекалено строго

не му позволявам

вкусвам някаква едва определена мисъл

изтегната между прозрачните чаршафи

чувствам я

как ще бъде нарисувана в мен

ръцете ми

протегнати са

към плодовете

сега просто съм гладна

за сокове

за цвят на хапките

за кръгове които да правя с тялото си

нищо че няма значение

просто като бяла кърпа

съм подхвърлена на вятъра

и той се вкопчва

той е самотен

иска

да притежава материята ми

за която жадува

в самотата си

аз се усмихвам

на разговорът ни

без думи

знам силата си

непобедима

в това че съм нищожна

в това че нямам нищо

което да ми бъде отнето