усмихнатия повей
понякога прави
вертикални движения
по кривата на деня
по лицата на хората
онази музика
като сапун с вкус
на осветена къща
с изкъртена мазилка
и бурени в градината
но с цветя
забодени някъде
между керемидите
важно е просто
да разбереш границите
като отражения
тогава телата
не са затвори
тогава покривите
са поляни
и няма нужда
от скривалища
от бясно тичане
към сънища без памет
и дни без вход и изход
в които си заровен
под земята си
нямаш нужда
съществува
само дишане
поемаш осветените тела
и ги издишаш бавно
и им оставяш от дъха си
за да могат те да дишат
No comments:
Post a Comment