затвори очи

и слушай

самото живо

спускането на реката

по пътищата и

толкова весела

плискаща се

в безпаметност

докато слушаш

мравките полазиха

краката ти

като че ли си стръг

размекнато глухарче

разтворило се

полетяло

глухо

забравило за липсата

на сетивата си

пухчетата му разпръснати

полетяли са към устните

където края на промяната

с тебешир написа на стената "ужас"

вечното движение

по линия единствена

и на кой му пука

за детелините с по три листа

всичките еднакво зеленикави

навсякъде

отровната прозявка на картината

замръзнала

във своята безсмисленост

това е нашия декор

какво?
нима не ти достига слънцето?

зад огромната завеса

на примижалите ти очи

затвори клепачи

и послушай

трябва някъде

да има изход

между шумовете

през никой изход

няма да изляза цяла