под големите бели липи

под тънки копринени клони

надничат главите ни

и в огледалото на небето

търсят сплитането си

беше сън

от някаква пиеса

за земята

и утробата и

жива

сън

дърветата се сливат

клоните им длани топли

потят се от докосването

листа и цветове

образуват шепа свивания

на куп събрани

очи запълнени догоре

преливат

падат по земята

радостни

покриват я

и

капят

капят

капят

и окапаха

беше сън

от някаква пиеса

за земята и утробата и

вече умъртвена

събудих се

от студ