езеро
лежи на земята
спуснало е
завесите си
стават
все по-мътни
зеленикави
отражения
плътни
тъмни
одеала
лъжат.
остана
една риба
сама
вечер
тя полага
очите си
на каменното дъно
но не може
да ги затвори
и вижда само
мътната зелена вода
която и щипе зениците
и вижда небето
и звездите размазани
студени
се спускат
до самото дъно
и се блещят
в лицето и
а тя не може
да затвори очи
и хора
много хора обикалят
кръга
гледат
мътната вода
замислени
и възкликват
"колко красиво е"
и си тръгват.
2 comments:
очите са щипки
от погледите заболява
само кожата,
която не е наша
това е за тебе
с погалване по последната ти написана дума и желание за още :)
какво се случва със щипките отразени в огледало? :)
затварям си очите много силно докато ти отговарям и се усмихвам симпатично...
Post a Comment