безтегловна

моята глава

се носи под припека

на своето безцелно

движение.

вятърът е строфа

ред

от недовършена картина

не достига малко цвят

за да бъде

превдоподобна

илюзия.

целият ден

е в белези

хартията му

на духки

пропуска слънчевия пек

единствената наситеност

която се полепва

навсякъде.

мухите всички

накацаха по стъклото

от тревите се надига прах

не е знак на промяната

а плод на бездействие

сякаш не са те

две стъкла на автобус

еднакви

през които да гледаш

слънчеви петна

от които избледняват

цветовете.

бурята от снощи

не личи

всички следи

са пресушени

земята е суха

земята изтръпнала

иска да заспи

хората пълзят

по кожата и

и стават все по-бледи

все по- бледи

докато

престанат да дишат

а "времето е

прекрасно"

слънце

вятър

зелени дървета

забравете.

просто забравете

вчерашната буря

просто е.