......

Чух те

прескочих

кабелът се увиваше

около всеки спомен

попремазан

от колелата ми

припичащ се

на забравата

..................

аз- плетена кошница

напълних се с камъни

приведена

заровена в пръстта

държах конеца си

Ето - ти си пътя ми

стоиш пред дърветата ми

пред призраците

пред безименните статуи

..........................

сенки

пътека

светнало като за края

небе

и ти

моята ос

сред страховете ми

галиш кожата ми,

разделяш

броиш ме

...............

блъскам се

в моите стражи

а листата подозрително скърцат

присъствие на отговор

но аз не умея да попитам

боляща от въпроси

безгласни

....

обвиваш скелета ми

прегръщаш месата ми

мускулите

ставите

и плачеш

тихо

в шепи

само за моето ухо

...

аз поглеждам небето

не виждам нищо

умея това добре

разделите

очаквани

неочаквани

понякога

те дърпат

към изхода

все по-бързо

все по-бързо

"трябва да вървя"

все по-бързо

...........