да се гмурна

в кристалната чаша

да достигна дъното и

да си намеря някое

малко камъче

и да изкоча по ръба и

от другата страна

на собствената си

малка планета

където може би

необитавани още

незасяти с нищо

празни полета

ще има

толкова празни

че можеш да стъпваш

леко по въздуха

толкова свободно

че можеш

да си затвориш очите

и да тичаш

да тичаш

по-бързо по- бързо по бързо

невъзпирана от

предмети

от имена

от всичките онези бутони

които си длъжен да натискаш

в определен час

за да полушиш на екрана

нужните ти букви

нужните ти знаци

нужните ти изречения -

малки лъжици

в които да гребеш

от чинията си

по мъничко

вместо да разтвориш шепи

и да пиеш

от самия извор

а очите ти

отворени за всяка буря

ще я приемат като скок

като доближаване

до небето

и катерене по въжетата

преминаването

от другата страна

за да заселиш там

думите си

просто за да можеш

да се върнеш обратно

свободна

като ходиш по небето

докато стъпваш

в локвите си