жадна съм

а някаква утайка на гърлото

се е събрала

и не мога да преглътна

нито капка

стоя пред извора

водата ме приканва

и аз между шепите си

прегръщам я

и се мокря с нея

и по напуканите ми устни

се стича

но щом отворя уста

на гърлото ми застава

задушава ме

плюя я ужасена

и като ужилена се дърпам

и бягам бягам

страх ме е

а жаждата е все по силна

все повече изсушава всичко

там вътре