тези моменти трябват ли? и на кого? и трябва ли да ги мразя или мога да се отпусна да ги оставя да ми удрят шамари и да ме притискат от всички страни но да знам тогава че съм хванала онази липса, че съм я уловила в ръце и че това е нужно, нужно, но на кого и защо? няма ли да е по-лесно да избягам от него, макар и да се осъдя на пустота или трябва да го гоня за да мога да бъда отново течна, за да мога да бъда заедно с вятъра?