винаги съм мислила че когато пиша се подреждам и успокоявам, не знаех за онзи стихиен повличащ те устрем на пясъка по наклона на листа, той се отбелязва но не попива в хартията, а сякаш привлича още и още изниква и сякаш няма да спре- чудиш се откъде идва и вече ти става тежко не можеш да поглъщаш повече

...................

а дори няма няма кой да го поеме почти съм сигурна че няма и това е най-гадното от всичко някой ден може би ще ме покрие цялата и ще остана заровена в него