не мога да взимам наркотици

иска ми се понякога

но просто ме е страх

от онова което ще се случи

сякаш ще се гмурна в нещо от което няма да мога да изляза

не заради тъпата зависимост

с която всички ти надуват главата

това не ме тревожи-аз съм прекалено колеблива

за да и се отдам

а заради онези места където мога да попадна страх ме е какво ще видя там

страх ме е че ще е прекалено голямо

в мен или около мен

или ще го видя в хората и ще се отвратя

и то ще ме изяде

защото няма да бъде красиво

няма да бъде светло

а ще ми отнеме и малкото малкото мъничко песъчинки вяра

които съм си скътала

и ще ме изхвърли на някой бряг на който ще имам само блатистата

участ на празните кутии цигари и изкоренените дървета