и въпреки всичко понякога още ми трябва нечие одобрение сякаш не се научих сякаш никога няма да се науча сякаш е някакъв НАВИК в който аз съм все още на 13 и мечтая да бъда певица или пък актриса и да има много хора които да се възхищават. Беше времето на "Титаник" а аз няма от какво да се срамувам вече, след като съм толкова далече, но пак е някъде заровено вътре и предизвиква само смях. може би отново трябва да хвана някоя възглавница и да я понеса във шеметен романтичен блус - само че това вече не ми помага- едно време ми стигаше - сега не зная какво да си представя за да имам покой