аз никога не съм била сама
със своята собствена панделка съм
увивам се
сега тя е весело розова
променя цветовете си
увивам я около краката си за да оправдая мълчанието им
а после ръцете
а после тялото си-така че да е нежно пригладено като с гребен
топло ми е
или поне така си мисля
има ли значение вкъщи съм
когато излизам навън
слагам на косата си същата панделка
-отивам на езерото - ще я хвърля в реката и ще я оставя ще я гледам как се отдалечава и ще плача- останала гола и незащитена със пуснати по раменете коси - всички ще ме гледате , а аз ще гледам нея иска ми се да я подаря на някакво свое минало, но ако я оставя в нас - зная че след време ще разровя чекмежджетата и ПАК ще я намеря и ПАК ...
-отивам да я хвърля от върха на планината- ще я гледам как лети - моята тъмно зелена мътна панделка- ще се слее с листата на дърветата и долу някой ще я открие някой който има нужда от нея - аз трябва да се махна трябва да се махна от онази резка която усещам по гърдите си когато сама я затягам все повече и повече трябва да се махна от нея
-стоя пред огледалото и се гледам увила съм очите си с моята розова панделка- нищо не виждам, но се усмихвам и знам че от другата страна огледалото също го прави- колко е хубаво - чувстваш се като малко нежно цвете- толкова крехко и си представяш как ли изглеждаш докато се усмихваш- КАК ЛИ? представям си някоя нарисувана уста, а очи- аз нямам очи-имам панделка
-вървя, вървя вървя по улиците - нищо не виждам- преди малко се усмихвах пред огледалото- представях си се - знех че съм спокойна, лъчезарна и чаровна- колко е лесно да си чаровен когато си сам- сега вървя нанякъде и имам чувството че ще се блъсна в някой- знам че е само чувство- улиците са пусти- няма никой - прекалено тъмно е- или поне аз нищо не виждам - нищо не виждам и става все по студено
винаги съм знаела че когато се увия ще ми стане по-топло-но с времето ТАЗИ ПАНДЕЛКА- става по-къса-все по-къса
-някой говори...някой говори...ехо----или някой говореше...наистина ли някой говореше..къде е...къде е- глупости- просто глупости...всичко е тихо-прекалено тихо...
No comments:
Post a Comment