Wednesday, July 12

(между пръстите ти - конец

между очите ти спокойствието на това да спиш

между краката ти онази шахта, в която ще паднеш само да стъпиш малко встрани

онази греда по която трябва да вървиш без да си позволиш и миг отклонение

виждаш ли я?

какво има на отсрещния бряг?

какво заради което оставяш предишните си брегове

защото ГУБИШ?

винаги си знаела че трябва да губиш но какво е да губиш нещо КОЕТО НАИСТИНА СИ ИМАЛА не някое измислено от теб самата приключение от черно бели цветове и изтрити от листа моливи, а живото шумолене на листата по дърветата когато е пролет когато е лято когато е сезона на взаимните целувки, когато листата не падат-защото те винаги падат когато са вече сами - а когато до тебе е някой като че самия ти(толкова близо).Еднакви сте-зелени сте- в своята любов която никога не се е случвала- със своята наивност да вярвате че това никога няма да спре- че винаги цветята ще бъдат толкова красиви за да се залепят по устните ви. А когато вали вие ще се прегръщате и ще чакате да отмине някъде под клоните ще се придържате докато около вас светът се движи към постоянното си повтаряне- за вас това няма да има значение.

И защо? Защо си тръгна от това? Като всяко листо когато дойде момента му, просто реши че трябва да полетиш...към земята

и какво?

какво спечели

някъде горе някой още стои и те чака- на дървото на безбрежното щастие на това да обичаш някой вън от времето вън от пространството- като че в сън- сигурно е било сън-някой още те сънува- но ти не можеш-не можеш да се върнеш -и колкото и да плачеш знаеш че не искаш- знаеш че болката ти е като от убождане с игла - мека-мека- стрипчива- както когато имаш рана и ти слагат памук спирт- всичко щипе но на теб ти харесва нали?

може би?ЕСТЕСТВЕНО.тогава?

обръщаш глава нагоре и гледаш - той е още там и те чака-стоиш и чакаш..КАКВО чакаш да изчезне или да забравиш или раната която си направи от падането да заздравее и вярваш...в какво- че ще успееш да минеш по моста ли-вълните са високи-вълните са страшни а ти- по лека от вятъра и по сама от луната - която има сички звезди но вие всяка нощ- къде си тръгнала? плачеш ли? всичко е само спирт...само спирт и скоро ще ти мине...ще ти мине-нали трябва да дезинфекцираме...вътрешностите си-от това че си обичала някога.)

No comments: