отново започва
като затъмнено небе е
като поглед в кладенец с червена вода
като поглед в морето преди вълната
преди голямата буря която ще те залее
поеми дълбоко въздухът си
поеми ударът на залязната врата
която след теб се заключва
и оставя те сама
No comments:
Post a Comment