отвесната черта на конец се подава от другата страна

оформила дупка като червей се превива и върти

харесва ли ти каменното притваряне на очите за едно тънко тяло

между нас двамата е зейнала игла

която се вмъква помежду ни за да ни боде с тъпия си връх

никой ли не ще разбере къде е началото и

късогледи виждания или пък само оцеляване

мрежите се късат прекалено натежали от съсухрени вече тела

люспите които отрязахме и изхвърлихме на пристанището

съхраняваме вмирисани истини готови за изгаряне

какво ни свързва

остава ни чаша вода

остава ни влака

довиждане

благодаря само за белезите, които разтвори

защото съществуването е за мене зъб на змия

харесва ми мигът на стичането в гърлото

за това ще се връщам отново