1.
зърната изкачат от гърлото като водни ластици
докосването е от тел и слюнка
очаквам го
да ме претовари с тежести
да ме удави
мълча и се подготвям с напукани длани
като негатив изпъкнал куки срещу светлината
със запарен дъх очаквам
да се разлепят хартиените възприятия
и да ги хвърля в огъня
2.
бях готова да отричам
и съм мокра от опърлени пещери
под дъждовната си кожа ближа небето сега
в този простор съм разтворен плод на раковина
прохладно е връху детелината, която се носи по водата
тук не съм била никога
тук се диша със отворени пристанища за всички наводнения
всеки път мога да поемам потопите като чупеща се чаша
трябва само да чуеш онзи звук ,за да дадеш съгласието си
сега мога да дишам в тревата по която стъпвам
кърфиците не се забелязват
когато в петите мокра се струпвам като течение
като прозрачност от кухини върху небцето ми
тази мъгла в дланта на водата потича от пианото
с дъх на странна свежест от сини боровинки
мога да те целуна с пързалящи се очи
които като обици ме галят
разливам се
No comments:
Post a Comment