огрята от хълмове плесен изстинала

пропадам над дъното и спя

и щракам ключа на лампата

преведена през лъч светло

за докосване в ъгъл от миг

се потя в трошаща усмивка

затлачена памет на река

и огньове по ръцете и

спорът е труп в ръкава ми

вътрешния спор

и в точката на забита карфица

се завъртях за да спадна

плод откъснат узря в секундата

и после запуши глада ми

на слънце се пека изхвърлена

отминала