под гребена когато паднеш

под тънката вадичка на която се топиш

с детайлите на облака

си огрята

бледа

уморена черта

искаш да се разтечеш

по ивиците хартия

да избягаш

бутни сградата настрани

владея

падащите тухли ги владея

аз съм втвърден пясъчник

за грижа отгледан

потен

от очакване

преведени дотук през реката листа

почерняват

цапат млечно шапките по улицата

въпреки скъсаната диря

снегът е белег самотен

в себе си отгледал бряг

ще ме приюти

влагата му е достатъчна

в тялото си да доживея

отделям страх в съдове

на съд се отвеждам в гората

хората са пътища

отражения

мамят ме

че могат

аз играя с тях безплътна

те не знаят

стари мисли изровени мъртъвци

зарязани бурени разлистени

са части от сънища впримчвам се

в бримки натрошени в хартия

огледала

прах по лицето от снощи

пепел от деня ми с теб

копая в земята бездомна

и не виждам изпразнена

и няма да се връщам влачена

влакът

усет за теб

слух

измамен шум

вярата ми започва да пуши

остават фасове в комина

пепелниците са пълни

идеите се редуват в кръг да ми говорят

аз ги огризвам и плюя

петъците са огромни камъни

помествам ги трудно сама

студени кухи са

свряни в тях гласовете ни се надвикват

оттам е

зад хълма

долепи глава до въздуха и слушай

напомни му - напомни му някак

заради погледът

му напомни

че помниш

остра ела издаваща се гладка

кожа

на поглед

няма път дотам

изтичай с крачки до плътна вода

без процепи

и в нея размекни се

да напомниш за себе си