ожулване в храсти от роза оставя следи

жълти рози за погребение

за нов ден предоставени

на табла

слънце на капки ги дави дави

затворени в стая задушена

от дим по очите на хората

да се разпръснат на перушина по покрива

искат

а силата им

вече се цепи все повече

като борови игли

пада по земята осъдена

почерняло злато

за момиче от приказките

което ще я събира за парче топлина

да се надява