смъква тъмното момиче белите си устни
за къде си е събрала песните в този куфар?
да ги нахвърля в пяната на сянката
не се търся в багажа и
като метална дръжка изговарям
искам да пропусна някоя дума
и да изчезна заедно с нея през вратата
бавна и тежка е моята пяна и ще се удави някой
в съня натровен плах змей издиша
а вкъщи се затваря дете
пълни сламени чаши
и бавно изгубва
отпечатъка на устните си
- - -
бягството на върха на житен клас се губи срещу вятъра
в бяг наобратно- тича тича
потъва морето в почвата
и вградено в стъкло е
ще се счупи
и ще отплуваме после в късчета отражения
- - -
надеждата
е лека спънка в завъртане на колелото
като дъх
и воднист глас на ехо всмукан
в гърдите
бие от глад
хапе въздух
с искане като топъл хляб- меко безформено
мокро око омесено и омачкано
владее в пустинята ми сега
където да си измислиш дом
е оцеляване
докато дишаш в торба от прах
суха вълшебница е денят
нощта никой не си я спомня
тук всички са слепци
в тютюнев цвят увити благородници
на сухата надежда
- - -
сгрята от хартиен огън е липата в тялото ми
крачи по нейните улици
прозрачен господин и в черния си цилиндър
държи сметка за отопление
да ми напомни с още един пирон
под лаявата мигла опадала забит
че трябва да се впия с вътрешни корени
в гърлото си
да убия страхливите му братя с шепа въздух
а докато крачи той бавно се превръща в котка
и жално започва да мяука
лявото му ухо пропуснало отрова-
съвсем нарочно според мен
детайлите винаги са подозрителни
не можеш да бъдеш сигурен
кога
ще родят топло
или ще те убият
незабелязано
6 comments:
Прекраснa си.. и, толкова повече мъдра, тресавищно, опасно мъдра, като звук в шума [бял, в смисъл на мръсен], избистряш тази тиня в главата ми, хей
)
прикрития
пречупване на възможностите една в друга
и заглъхващи шепоти вътре във звуците под шумове
и ражда ли се мъдрост така?-много искам да зная
"личността е инструмент на едно неизбежно усилие" :)
много ти благодаря че мина оттук
Шумът (бял) е само код, babygirl..)
Революциите на звука, който търси да надмогне, да извърши смислено прекъсване на шума, перлите в [ушните] миди, или собственият ни глас, се чуват само доколкото звучат. Затова, нежна ми мюнхаузен, моля те, не спирай да се про-из-насяш; никой друг не може да го направи вместо теб, или по-съответно на теб. Доколкото сме по-носими, езикът ни може да ни про-из-несе.. А мъдростта ти е неизбежно там, и като така непредотвратима. )
hermine :)
ей, мосс, а ти нещо общо с ФФ имаш ли? и по-спец със спец Ф.?
:) философия? не
обаче като професионален layman съм фен и на нея, при това ей такъв! btw, май не мога да се спра в/у нещо, ако не е философски "обтекаемо" или умозрително в някакъв смисъл
впрочем, затова няма да спра да чета Ди -
Post a Comment