копирам с индиго белезите на изгорялата длан
наддавам за липса на глад
за запълване с един жест на дума само
надиплям завеса зад очите на тялото
и поделям си прахта подгизнала в краката на истината:
бездетното и празно нейно тяло
опърпано от прегорели кости на дела
примери за грижи
за признателни погледи
и бури
изгоряха
камъните
и дърветата
в сливане
за да ги виждам върху елипса на езеро
прозрачни и изгнили
и способни за преработване
за бягство
от града си
в друг град
и в по-друг град
и в по-по друг град-
неуки скитници
се крият под беззъби думи
да се изпарят като дим
когато ги удавям
да се раждат като насекоми после
къде да бягам
отвратена от лъжата
на бягството си?
2 comments:
..клонирано бягство в безкрайно умаление ))
при все онова, което "ще ви направи свободни" [истината] (защо ли новозаветният декор винаги ни пасва така добре като новите дрехи на царя, стига да сме надянали телата си..)
и стоим красиво безшевни и прагови на същото онова предверие - преддверие към вярата, все така в просъница, докато огледалото /езикът/ ни връща образ, без да сме го искали
f.ck, безотказно е }
непримиримост и пълно безсилие
предизвиква
Post a Comment