всички одеала наредени по въжетата ми
пресъхнали са
разминават се сестрите ми
тихите листа на ежедневието
имената им валят като бяла хартия
безпаметно е изтръпнала дума,
прегризано въже
и възели
в леген натъпкани
и простряни да гледат небето
да чакат да закапе в червено
5 comments:
имаме си проблем, sparks (честито)
[родихме едновременно същото дете: тя ще се казва Стаеност и няма да понася стаи и тайници]
проблемът ни, блещукащичко;)), е дръзновеният ум
мощен ум,
ум, за който повечето думи са безобразно лениви, за да го догонват, и все пак се нуждае от тях; пеньоари, облекли беззащитни тела, износени чехли, износващи раними глезени. и той блести като острие на елмаз и ги прави красиви
твоят ум, sparks
боже.., пази се, прекрасно/д/умнице
с една дума:
твоите думи са човъркащи искат да се врежат, но за да ровят и винаги се изплъзват. като варовик са. не са водни. хриптящи са. стряскат или привличат- губя се без да се давя, а в релефа им някак докато стъпвам.
моите са меки-плътно меки. може да са плодове, например. те са усещането за аромат на плодове.
.......
стаеност е много силна дума
ta ti si bila vodolei :p
ta tova namestva plastove
---
имах предвид само, че думите, които успяват да те застигнат (колкото и шеметно да лети умът ти..), та думите, в които разполагаш меката си плътност, сияят отвътре, sparks. каквото и да наричат. ! и отговорността е огромна, шантажираща, непосилна някак дори. опитах се да я споделя/разделя, както правя и в по-ранните ти неща тук, сигурно си видяла.. това е всичко )
не, не искам да (се) врязвам, търся пълната и абсолютна ненамеса, прилепвайки ухо.. дано го почувстваш -
прегръщам те, много, много
iznenadwash ме мосс, както винаги - мощен ум!
Post a Comment