издраскано стъкло
плешиви думи пишат по гърба му
бездетна е сумата на разпалените треви
на угасналите подскачащи очи в неискане
надигнала се- ще поспя отново
и няма коннец да пришие кожите ни една към друга
влагата ги разложи
и те загрози когато беше мое условие
без вина
ситото ми
изглади бялата рисунка на ръбовете ти
изсветляват изчегъртани от теб
тебеширено
те замествам
ненужното е в мен
а ти го запълни за да те насилвам
отлюспвам те
мечтая отделянето на клетката
в която да се родя като жила
и вода за изстудяване на камъни и зъби до бяло
симбиозата в която се свивам до тялото ти
топла расте с миризмите си
тя не може да дава началото
нито моето
нито твоето
там където сме заровени под земята
на затихнала безпочвеност
дърветата се надигат
единствено когато са сами
2 comments:
..'''истина, истина ти казвам''', [ситото ми: фина бродерия от тъмен хиацинт], същата тази /п/леш и проказа са познатата ти гъста мрежа пробойни. но ти трябва да знаеш, [ситото ми сред гладните да научат], да знаеш и помниш, че всяка непремълчана дума от теб спасява някого.
прегръщам особено много ето тези две - "затихнала безпочвеност"
с нещо от Тuxedo Мoon, St.John или още по-топло с In a Manner of Speaking ..)
mnogo tujno
absoliutno tupo i bezsmisleno
na fona na vsichko ostanalo
------
Post a Comment