без гъг на грам от сянка
седнала смола
пред скъсване
налята
изстисква се във прахта на сушата
да покаже
да даде
владее полета от глухи цветя
с кадифе в зениците
гъгне водата на прага на извора
без да издиша
навън- елмази
и сивкави облаци
маслени портрети на лицата
които избрах
на всеки от тях
запомних очите
виждам ги в дланта
на всеки от тях дадох пръстите
като ухание
през невидимо стъкло
на мек пясък постелено
ще ги погаля
с дъха на котка
с мисълта на кафе
ще притежавам образа им
когато го улавям в спомен

всеки път
срещата ще бъде
гъгнещ звук
от размиване
на дъното на кладенец