вредата на времето е

че изветрява

длъжно е да спре да краде от водата

оставена за хората

ще остана опразнена

като спрял часовник

ще

чакам

ще

капя

но

трябва да изкова брадва

за всички онези недъгави равни думи

да ги заколя

да ги напълня с вода

и да станат прозрачни

а няма влага тук

----

в недоизстискано действие

петите ми на бяла хартия

в застинала гора се препъват

изсичането на дърветата

е да викаш срещу гласа си

вътре във вятъра

посоките изкълчено са подменени

помежду им

можеш да се разпадаш

споменът достига ъглите

там е останал в мъгливо прехапване

застинал

в деформиран корен

се разширява

и на ъгъла си оставаш

недовършена

---

дължината на разтегляне

за сушата да стига дъното

три крачки надясно

и е морето

първата за тялото

втората зад тялото

а после звуци от лапи по въздуха

не се приближавай

няма нито земя нито корени

само увиснало в ръцете ти

докосване останало за да изчезне

върни се на сушата без да си спомняш

така е редно