„Любопитството в човека иска минало и предстояще, полепва върху тези измерения. Но да намираш
пресичането на лишеното от време със времето, е занимание достойно за светци.
Дори и не занятие, а нещо дадено и взето, съществуване от смърт в любов, горене, всеотдайност и самозабвение. За повечето помежду ни има само този неочакван миг, мига във времето и вън от него, разсеяност, изгубена във сноп от слънчеви лъчи, невидимата диворасла мащерка и зимната светкавица, и водопадът или музика, така дълбоко възприета, че недостигнала слуха изобщо – и ти си тази музика, додето музиката трае....”
1 comment:
еротична зора,
макар зад нея да струи същата твоя /безшевна/ мъдрост. боже, къде я носиш? )
Post a Comment