телата ни са от вода и кръв
стяга ме огледалната ръка на онази моята
стягат ме жилите и отдолу
заради трите ми отворени врати в дома откъдето вятърът все изветрява
и не се задържа никога достатъчно
в раклата ще прибера пясъкът от телата ни откършен
и вечер ще го съживявам
с шест събудили се гласа в шепите
...и тогава
насън
ще ти кажа поне част от истината
спряла съм се насред гъсто море
толкова гъсто като разтопен ванилов
лепне
кажи
как да се уча когато е толкова е гъсто?
но спри сега
защото замразявам тази част:
надеждата ми е в кръвта
2 comments:
да се влюбиш ей!
понякога искам да се влюбя
казвам "понякога" ей така
искам да се влюбя
по-добре е отколкото да пиша
защото химкалката и клавиатурата
пръстите и ръката са инструменти
тялото също
душата е друго
душата се влюбва
аз тук ти отговорих а май нищо не се е записало?
как изчезва така и го няма
Post a Comment