пясъка се спуска от косите ти към земята

играе си със златната възможност да узрее

само се преструва че му е все едно

и мълчанието ври

а къде са солта мъглата дъжда и кръвта ти

да се пожертва – първо името

но- не е лесно да разплиташ

без да отрежеш нито конец

- вярваш ли в призраци

- а вярваш ли в хора?

зная

зная

всичко е помалко

и по-малко

от колкото

Можело е

------------

този път

цяла нощ се въртях

ляво дясно ляво дясно ляво дясно

сънувах те

и нея сънувах

и всички

останали сънища

ти си ти си ти си сега

напълни един леген с вода

блатна и речна и морска и плюй в него

а аз ще се къпя в чашата

ще си затворя очите

и от двете ми страни ще пътуваш

ще търся откъде да те прескоча

защо

на две се разцепва ореха

отвътре изпопада угаснал огън

огън на две

отвътре вода

от водата кръст

в земята корени

смучат и път си проправят навътре

а телата не можели дните си да прескочат

---

исках да стигна

и шавнах по тръстиките по огнищата и по камбаните

като змия се отлюспих от камъните

изпохапах си ръцете

и вътре в дърветата по короните все

натам е пътеката

а там само скреж се забол като глинени устни

вятър се гони със вятъра

мирис си търси хралупата

луна се носи по вода и се откършва сутрин

и все натам натам натам

отвътре навътре

и се загубих от поглед

навсякъде все върхове

а тя ми взе краката и си замина