първо изметох стълбището

после тръгнах надолу по стъпалата

но забравих да изчистя обувките

или просто така

нарочно

оставих на всяко

по един белег

но накрая всичко засъхна

и моето име

избеля

(а какво се правеше

когато искаш да попиташ някой

за чувствата)

останаха ми една две чисти дрехи

не за друго ами куфарите ми не ги побираха

и ги носех в джоба си

през цялото време

при всички камъни които събрах

от земята

земята е червена

а хлябът там е черен като уютен залез

в който да се стоплиш за секунди

през нощта

ти сънува как ти подарявам счупените си очила

а ти никога не сънуваше преди

и започна да сънуваш именно тогава

и каза че насън си ме убил

а имаше само шипки

нямахме с какво да си измием очите

тогава запомних че понякога се случва

но е трудно да уцелиш момента

като да уловиш пеперуда

която винаги на дим ти потича

между пръстите

в буркан ще затворя

сгъната бележка в която ти описвам

че съществувах:

и постоянно се страхувах да не изчезна

а беше толкова шумно че всъщност няма как да заспиш

не знам дали съм летяла прекалено нависоко

или просто всичко ми е изглеждало цветно

на големи шарени квадрати закърпени един за друг

един чист звук от онази флейта

можеше да ти го обясни

без нито дума
докато се събудиш

кажи сега

къде се крият бурканите през зимата

и в кой точно буркан ме затвори