"в Денвър през лятото на 1947-а след тези първи срещи Ъруин ни снима-сложили ръце един другиму на раменете, ние гледаме строго и право напред в камерата- какво се случи с тази снимка, аз изобщо видях ли я някога?(една медицинска сестра, с която той ме свързва, я имала) ала животът е така пространен и сложе, че сега не мога да навлизам в подробности относно сестрата или Денвър от 1947-а или по повод на каквото и да било, и времето лети...в този случай, но не във всеки случай обаче."
видения за коди!
6 comments:
в мълък свят
търсиш смисъл
това е хубаво
в голям свят
търсиш отвъд
това е хубаво
Мечтаната Земя
е наша Майка
Магистралите й
прорязваха Пустини
Домовете й
бяха Приюти
За двама скитника
в космическото измерение
Две диви животни
скимтящи за любов
живеещи лудо
копнеещи приключения
преследващи страстта
Време беше да продължим нататък.
Взехме автобус до Детройт.
Парите ни съвсем се стопиха.
Бинтът на превръзката на Дийн
беше черен като въглен и целия размотан.
Изглеждахме толкова окаяно,
колкото всеки друг на наше място
след толкова патила.
Грохнал, Дийн заспа в автобуса,
който пореше през щата Мичиган.
Аз подхванах разговор с пищно момиче - провинициалистче,
облякло памучна блузка с голямо деколте, която откриваше до половина красивите му, загорели от слънцето гърди.
Скучно момиче.
Разказа ми за провинциалните си вечери, през които пукали пуканки на верандата.
Някога разказът й би зарадвал сърцето ми, но тъй като нейното сърце не се радваше, докато ми разправяше, разбрах, че думите й предаваха онова, което беше общоприето да се прави у тях.
- А как се забавлявате у вас.
Опитах се да насоча разговора към момчета и секс.
Големите й тъжни очи ме изгледаха неразбиращо и с някакво огорчение, предадено в кръвта й от поколения и поколения преди, въздържали се от онова, което крещи да бъде задоволено - каквото и да е то, а всеки го знае какво е.
- Всъщност какво искаш ти от живота?
Идеше ми да я грабна и да изстискам от нея желание. Тя дори нямаше представа какво й трябва...
...
- Добре де, а не копнее ли за нещо друго? Нещо за което всички до болка копнеем? Какво желаем всички ние?
Тя не знаеше. Прозина се. Спеше й се. Много ми дойде. Никой никога нямаше да ми отговори. У мен нещо се прекъсна. Тя беше на осемнайсет, красива и съвсем загубена.
Ах,битниците...
Поколенията се сменят,а Нийл Касиди и Джак Керуак продължават да са техните символи.Ето това се казва безсмъртие!
В тази връзка "Бродягите на Дхарма" ми е любима,а "Видения за Коди" още не съм я чел за съжаление :)
чета я вече 4 месеца и само се връщам, връщам, връщам назад и виждам повече и повече неща
огромна е
вътре има всичките възможности и погледи
"По пътя" само че разказан по-импулсивно, по-отвътре
вътре е Керуак със своето постоянно наблюдение над всичко, с всеобхватния си поглед и връзките между нещата
вътре е Нийл Касиди със постоянното си надбягване с времето
и Керуак се опитва да го "види", да го обхване, отвсякъде
и е адски жива книга
и има адски много поезия вътре
аз Бродягите не съм чела още пък :(
Прочети ги "бродягите" - представи си "По Пътя" десет години по-късно,когато героя на Керуак вече тотално се е смахнал на тема религия и смисълът на Вселената - хипита здравейте... :)
Post a Comment