А! Какво е това? Арт Шпигелман - "Историята на един оцелял"
Едната мишка казала на другата:
"Не оцеляха най-добрите, нито пък най-добрите умряха. Нямаше ред."
Това пък е най мъдрото, което съм чела напоследък
Какво ти! Не съм чела нищо по-мъдро в живота си.
За да се усъмня в това твърдение, трябва да съм преживяла Аушвиц. А това е невъзможно! И по тая причина вярвам. Вярвам на мишките. Мишките, за разлика от хората, усвояват истините бързо. Усвоили я едната, усвояват я всички посестрими, независимо в кой край на планетата се намират. Понякога искам да съм мишка.
„Любопитството в човека иска минало и предстояще, полепва върху тези измерения. Но да намираш
пресичането на лишеното от време със времето, е занимание достойно за светци.
Дори и не занятие, а нещо дадено и взето, съществуване от смърт в любов, горене, всеотдайност и самозабвение. За повечето помежду ни има само този неочакван миг, мига във времето и вън от него, разсеяност, изгубена във сноп от слънчеви лъчи, невидимата диворасла мащерка и зимната светкавица, и водопадът или музика, така дълбоко възприета, че недостигнала слуха изобщо – и ти си тази музика, додето музиката трае....”
5 comments:
К. върви със своя куфар
между бетонните блокове
обитавани от хора
К. върви уверено
в калното поле
К. иска да се защити
в странния и опасен свят
в които е попаднал
К. знае къде отива
но не знае в какво
да вярва
К. е сам
като самотната
буква К
с точка накрая
Другите букви
с точка накрая
също са сами
буквите Ф. и А.
в крайна сметка
те се виждат
светещи на
неонова реклама
в бледо синьо
К. А. Ф.
К. А.
К.
.
буквите бяха заедно
последна една по една
изчезнаха
и остана само
точката
която накрая
също изчезна
Човекът К. върви с куфар
между бетонните блокове
Човекът К. беше написан
на книга,
от която изчезнаха всички букви
и останаха само белите страници
Белите странници
Куфарът
Бетонните блокове
лежат захвърлени
заедно в
калното поле
Какво ще се случи
с калното поле,
когато дъждовния сезон отмине
и пекне слънце?
Може би и то ще изчезне
в Тоталното изчезване
Само Позорът остана
Една котка хванала мишка.
Какво ще правиш сега?
- попитала мишката -
Ти имаш страшни очи.
Ах
- казала котката -
винаги имам такива очи.
Ще свикнеш.
Аз по-добре да си тръгвам
- казала мишката -
моите деца ме чакат.
Твоите деца те чакат?
- казала котката -
върви си тогава колкото може по-скоро.
Аз исках само да те попитам нещо.
Моля,
питай тогава,
че стана много късно.
А! Какво е това?
Арт Шпигелман -
"Историята на един оцелял"
Едната мишка казала на другата:
"Не оцеляха най-добрите,
нито пък най-добрите умряха.
Нямаше ред."
Това пък е най мъдрото,
което съм чела напоследък
Какво ти!
Не съм чела нищо по-мъдро в живота си.
За да се усъмня в това твърдение,
трябва да съм преживяла Аушвиц. А това е невъзможно!
И по тая причина вярвам. Вярвам на мишките.
Мишките, за разлика от хората, усвояват истините бързо. Усвоили я едната, усвояват я всички посестрими, независимо в кой край на планетата се намират.
Понякога искам да съм мишка.
Райна Маркова
Post a Comment