Домът е пълен със Деца. Сърцето е споделено и доволно. Сега е време Времето да спре. Съществата да починат. И за миг се случва целия живот смъртта и раждането на Вселените
bezdu6nite poeti s kriqt v pra6nite si stai belite hora obli4at oranjevi drehi i ti4at po ulitzite belite hora se spuvat i posle zabravqt prekaleno lesno bezstra6nite lunatitzi pazqt zlatnite si qbulki ili spqt ve4e beldu6nite predmeti subirat prah do poetite i tzqlata ni sila -vuv edno re6enie i tzqloto zna4enie... za6toto nakraq se iska prosto da te ostavq da spi6 da zaspq do teb da ostana da ostane6 vse pak
хей ти! чуваш ли ме там от другата страна (почуква по монитора) хей! (почуква пак.) има ли някой там? ТУК НЯМА НИКОЙ ДОРИ И МЕН МЕ НЯМА КОЛКОТО И ДА ЧУКАШ НЯМА ДА ТЕ ЧУЯ
Когато повярваме в стените, те ще ни отвърнат със същото - с вяра, когато ги дарим с любов те ще ни върнат любов, когато им дарим топлина те ще ни дарят топлина. И някой ден ще можем да минаваме през тях, да виждаме през тях... Те ще ни приемат и приютят...
Засега само оставяме Графити по Тях, знаци които отбелязват собственото ни Съществуване - Страданието и Радостта, и най-вече Самотата и Копнежът по Друг.
zatvorut kato obraz na harmoniqta ---------------------- стенните часовници на абстрактните стени цените на реалните ъгли за точна среща -------------------- камъкът на съмнението и камъкът на търсенето и камъкът
счупени въпроси? -------------------- колко от образите ти могат да създадат светове, които не се изпаряват?
наредени като премръзнали камъни думи като деца се държат за ръце и се топят от уиюта постепенно без излишно движение КРАЙ тях някой трябва да пази и трябва да вижда и да почака още малко само за да дава доказателства ---------------
Държа в дланите си малък и симпатичен бог. Фантазии в приказки и митове и свещеник ме води при тях. В нощта, завит през глава думите ме събуждат за теб. Илюзията е тъмнината, която ни заобикаля и оковава. Вярата, че срещата ни прави по-светли.
„Любопитството в човека иска минало и предстояще, полепва върху тези измерения. Но да намираш
пресичането на лишеното от време със времето, е занимание достойно за светци.
Дори и не занятие, а нещо дадено и взето, съществуване от смърт в любов, горене, всеотдайност и самозабвение. За повечето помежду ни има само този неочакван миг, мига във времето и вън от него, разсеяност, изгубена във сноп от слънчеви лъчи, невидимата диворасла мащерка и зимната светкавица, и водопадът или музика, така дълбоко възприета, че недостигнала слуха изобщо – и ти си тази музика, додето музиката трае....”
20 comments:
милостта и нежността на приятелството
заобикалящия свят с безкрайност от лица
за вдъхновение е извор
винаги са четири сезоните
във времето течащо
споени като в музикална фраза
те остават винаги заедно
"как е времето?"-е въпрос със много повече смисъл-може би
Домът е пълен със Деца.
Сърцето е споделено
и доволно.
Сега е време
Времето да спре.
Съществата да
починат.
И за миг се случва
целия живот
смъртта и раждането
на Вселените
началото в мъдрост ли почва или се от-беля(з)ва със импулса на не-за-беля(з)ващия?
Свали маската! Защо се криеш?
Усмивката и шарения грим
са само стена, зад която са тайните на желанията и живота
Ти ще ме видиш гол, седнал на ръба на бездната, търсещ спасение.
Ще бъдеш тихия наблюдател на моя свят пълен с вълшебства и цветни светлини.
В къщата на душата ми
където по-често е разхвърляно, отколкото е подредено.
В джунглата тигрите гонят маймуни.
В града момчета искат момичета.
Развей черен флаг
на който пише без думи
Мръсно е в душата ми
На тъмно играя живот
Аз имам моето световъртене в мен
bezdu6nite poeti s kriqt v pra6nite si stai
belite hora obli4at oranjevi drehi i ti4at po ulitzite
belite hora se spuvat
i posle zabravqt prekaleno lesno
bezstra6nite lunatitzi pazqt zlatnite si qbulki
ili spqt ve4e
beldu6nite predmeti subirat prah do poetite
i tzqlata ni sila -vuv edno re6enie
i tzqloto zna4enie...
za6toto nakraq se iska prosto da te ostavq da spi6
da zaspq do teb
da ostana
da ostane6
vse pak
докосване и милярди умножаващи се стени между нас
страх виж цвета до теб
хей ти! чуваш ли ме там от другата страна (почуква по монитора) хей! (почуква пак.) има ли някой там? ТУК НЯМА НИКОЙ ДОРИ И МЕН МЕ НЯМА КОЛКОТО И ДА ЧУКАШ НЯМА ДА ТЕ ЧУЯ
Компютрите са само купчина желязо.
Хората се срещат и се прегръщат приятелски. Любов
Когато повярваме в стените, те ще ни отвърнат със същото - с вяра, когато ги дарим с любов те ще ни върнат любов, когато им дарим топлина те ще ни дарят топлина. И някой ден ще можем да минаваме през тях, да виждаме през тях... Те ще ни приемат и приютят...
Засега само оставяме Графити
по Тях, знаци които отбелязват собственото ни Съществуване - Страданието и Радостта, и най-вече Самотата и Копнежът по Друг.
lehi tzvetq mejdu stenite
beli priqtelski senki
zatvorut kato obraz na harmoniqta
----------------------
стенните часовници
на абстрактните стени
цените на реалните ъгли
за точна среща
--------------------
камъкът на съмнението
и
камъкът на търсенето
и
камъкът
счупени въпроси?
--------------------
колко от образите ти могат да създадат светове, които не се изпаряват?
-----------------
stenite na izpareniqta
Палейки огън край думите хубавите образите се връщат
наредени като премръзнали камъни думи
като деца се държат за ръце
и се топят от уиюта
постепенно
без излишно движение
КРАЙ тях
някой трябва да пази
и трябва да вижда
и да почака още
малко
само за да дава доказателства
---------------
Защо се чувстваш сама? Целият свят заспива в твоята прегръдка.
КРАЙ тях
някой трябва да пази
и трябва да вижда
защо си мислиш че се чувствам сама изобщо?
Държа в дланите си малък и симпатичен бог. Фантазии в приказки и митове и свещеник ме води при тях. В нощта, завит през глава думите ме събуждат за теб. Илюзията е тъмнината, която ни заобикаля и оковава. Вярата, че срещата ни прави по-светли.
Понякога спонтанноста, пропуска през себе си резки движения, които може да одраскат.
Ти си крехък кристал. Неловките ръце могат да те изпуснат.
Някой иска да те носи.
Post a Comment