всичко ценно отпътува с влака за
незнамкъдеси
бледозеленото слънце
отиде на вятъра
хиляди стъпки в снега
ботуши и сандали
дванадесет празни чаши кафе
са задръстили мивката
и няма измъкване

сеното в купата
трябва да се преглъща
докато е топло
една игла прокарай
между сламките
и заспивай






колажи
от бледи розови зарчета
захвърлени на двора
дрънкат по плочките

дърветата мълчат







скъсай снимката
изяж баницата
затвори вратата
счупи стъклото
предай приятел
изсмучи кръвта
падни в локвата
скочи от моста
изсуши кожата
продай картината
изкупи самотата си
затвори очи
политай
хайде!
заспивай на пейката






те
огледалца
на пясък
стискат
силно
в шепи
стрития образ
бавно изтича
те заблестяват







да живея в празна оранжева стая
да те издялкам в стените
с големи круши като очи
седиш срещу мен
и ме гледаш





всичко ли запомни?
втъкна ли мириса на дъжда
под блузата си







ятото птици заминава
незабелязано
една по една
всяка сутрин
в земята отдолу
раната се показва






искам да те сграбча
да те сдъвча
да те глътна
да останеш отвътре
набъбнала пъпка
без да увяхваш







кажи
какво да направим
да завържем хвърчилата
да ги пуснем по облаците
да тичаме
да се заравяме в блатата
да търсим миди
да предъвкваме студа
да се изправим срещу слънцето
да подаряваме на хората косите си
да се качим на някоя стълба
и да гледаме надолу
докато ни се завие свят
докато повърнем
докато паднем
докато се счупим
кажи
нямам сили повече
за нищо друго